Невероятната история на „радиоактивната“ жена – Мария Кюри
Мария Склодовска, по-известна като Мария Кюри, е най-голямото от петте деца на родителите си, които били учители. Още от дребна поема по стъпките на татко си Владислав, който е математик и физик.
Острият и любопитен разум проличал още когато е била дребна. Справяла се чудесно в учебно заведение. За страдание първата покруса в живота ѝ я застига, когато е едвам на 10 - тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберколоза.
Въпреки че е най-хубавият възпитаник в гимназията си, е невероятно да запише висше обучение във Варшава, тъй като живее в неуместно време, в което само мъжете са можели да го създадат . Вместо това тя продължава образованието си в " свободния университет " на Варшава, който организира поредица от неофициални събирания, които се пазели в загадка.
Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат публично висше обучение, само че и двете нямали финансовата опция да го създадат . Двете сключили договорка - до момента в който Броня още учи, Мария да я устоя, а пък по-късно, когато Броня приключи - тя да устоя Мария.
В идващите четери година Мария хаби гения си, работейки като частна учителка и прислужница, като само в свободното си време се занимава с физика, химия и математика . Чак през 1891 година съумява да задели пари и отпътува за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала, стигали за образованието и наема ѝ, а за храна съвсем не ѝ оставали. Често боледувала, тъй като оцелявала единствено на самун, масло и чай.
През 1893 година приключва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за проучвания в областта на магнетизма . Нуждаела се от лаборатория, в която да прави работата и общ другар я среща с френския физик Пиер Кюри. Двамата се трансформирали в страховит теоретичен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година.
Мария и Пиер били напълно отдадени един на различен и на науката. Отначало работели по обособени планове, само че Пиер постоянно ѝ помагал . Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел - френски физик, който разкрил, че уранът излъчва лъчи, разнообразни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген разкрил.
Годишният Хороскоп за 2024-та на Edna.bg! Какво следва в кариерата, любовта и здравето пред 12-те зодии На фокус
Кюри стартира да организира лични опити с уран и открива, че лъчите, които излъчва, са непрекъснати, без значение от положението и формата на урана. Публикува доктрина, в която твърди, че лъчите идват от атомната конструкция. Кръщава революционната концепция радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
През 1897 година на младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, само че Мари не разрешила това да я отдалечи от работата . Докато другите бременни дами от интервала се пенсионирали в първите месеци на бременноста, тя траяла да работи, дори 2 седмици след раждането публикувала втората си огромна доктрина.
През 1902 Кюри оповестява, че е разкрила нов детайл - радий и го потвърждава, като демонстрира дециграм от него.
През идната година Мария Кюри става първата жена получила Нобелова премия по физика . Печели я дружно със брачна половинка си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от премията финансират проучванията си.
През 1904 година се ражда и втората дъщеричка на Мария и Пиер - Ева .
През 1906 година Мария страда от голяма загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, откакто се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета . Въпреки загубата и голямото страдалчество, тя приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета .
Пет години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за повторно печели Нобелова премия, само че този път за химия , за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият академик, получил две Нобелови награди.
По това време Кюри се причислява към кръг от други известни физици, в това число Алберт Айнщайн и Макс Планк, с цел да разискват огромните открития в сферата.
На фона на възходящата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, тъй като през 1911 година стават обществени нейни персонални писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва. Льонжва става ухажор на Кюри след гибелта на Пиер.
По време на Първата международна война, Кюри посвещава времето, напъните и ресурсите си, с цел да оказва помощ на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се употребяват на бойното поле и по този метод избавя доста животи.
За страдание, като пионер в областта на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде съдбовна . След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, стартира да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с вярата да си почине и да възвърне силите си.
За страдание, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия . Рядко заболяване, при което костният мозък не създава задоволително кръвни кафези, което получила от излагането си на радиация.
Мария Кюри прави доста научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена академик на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди . През 1995 година нейните и останките на съпруга ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски мозъци. Тя е първата и единствена жена, чиито остатъци са положени там.
За голяма наслада съумява да съобщи пристрастеността си към науката и на дъщерите си. През 1935 година Ирен Кюри печели Нобеловата премия за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни детайли .
Острият и любопитен разум проличал още когато е била дребна. Справяла се чудесно в учебно заведение. За страдание първата покруса в живота ѝ я застига, когато е едвам на 10 - тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберколоза.
Въпреки че е най-хубавият възпитаник в гимназията си, е невероятно да запише висше обучение във Варшава, тъй като живее в неуместно време, в което само мъжете са можели да го създадат . Вместо това тя продължава образованието си в " свободния университет " на Варшава, който организира поредица от неофициални събирания, които се пазели в загадка.
Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат публично висше обучение, само че и двете нямали финансовата опция да го създадат . Двете сключили договорка - до момента в който Броня още учи, Мария да я устоя, а пък по-късно, когато Броня приключи - тя да устоя Мария.
В идващите четери година Мария хаби гения си, работейки като частна учителка и прислужница, като само в свободното си време се занимава с физика, химия и математика . Чак през 1891 година съумява да задели пари и отпътува за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала, стигали за образованието и наема ѝ, а за храна съвсем не ѝ оставали. Често боледувала, тъй като оцелявала единствено на самун, масло и чай.
През 1893 година приключва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за проучвания в областта на магнетизма . Нуждаела се от лаборатория, в която да прави работата и общ другар я среща с френския физик Пиер Кюри. Двамата се трансформирали в страховит теоретичен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година.
Мария и Пиер били напълно отдадени един на различен и на науката. Отначало работели по обособени планове, само че Пиер постоянно ѝ помагал . Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел - френски физик, който разкрил, че уранът излъчва лъчи, разнообразни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген разкрил.
Годишният Хороскоп за 2024-та на Edna.bg! Какво следва в кариерата, любовта и здравето пред 12-те зодии На фокус Кюри стартира да организира лични опити с уран и открива, че лъчите, които излъчва, са непрекъснати, без значение от положението и формата на урана. Публикува доктрина, в която твърди, че лъчите идват от атомната конструкция. Кръщава революционната концепция радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
През 1897 година на младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, само че Мари не разрешила това да я отдалечи от работата . Докато другите бременни дами от интервала се пенсионирали в първите месеци на бременноста, тя траяла да работи, дори 2 седмици след раждането публикувала втората си огромна доктрина.
През 1902 Кюри оповестява, че е разкрила нов детайл - радий и го потвърждава, като демонстрира дециграм от него.
През идната година Мария Кюри става първата жена получила Нобелова премия по физика . Печели я дружно със брачна половинка си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от премията финансират проучванията си.
През 1904 година се ражда и втората дъщеричка на Мария и Пиер - Ева .
През 1906 година Мария страда от голяма загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, откакто се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета . Въпреки загубата и голямото страдалчество, тя приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета .
Пет години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за повторно печели Нобелова премия, само че този път за химия , за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият академик, получил две Нобелови награди.
По това време Кюри се причислява към кръг от други известни физици, в това число Алберт Айнщайн и Макс Планк, с цел да разискват огромните открития в сферата.
На фона на възходящата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, тъй като през 1911 година стават обществени нейни персонални писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва. Льонжва става ухажор на Кюри след гибелта на Пиер.
По време на Първата международна война, Кюри посвещава времето, напъните и ресурсите си, с цел да оказва помощ на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се употребяват на бойното поле и по този метод избавя доста животи.
За страдание, като пионер в областта на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде съдбовна . След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, стартира да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с вярата да си почине и да възвърне силите си.
За страдание, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия . Рядко заболяване, при което костният мозък не създава задоволително кръвни кафези, което получила от излагането си на радиация.
Мария Кюри прави доста научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена академик на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди . През 1995 година нейните и останките на съпруга ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски мозъци. Тя е първата и единствена жена, чиито остатъци са положени там.
За голяма наслада съумява да съобщи пристрастеността си към науката и на дъщерите си. През 1935 година Ирен Кюри печели Нобеловата премия за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни детайли .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ